Фонд "Бели петна" ще инвестира в общински проекти останали без еврофинансиране

Едва 2% капитал са привлекли финансови инструменти на ЕС в периода 2007 – 2013 г. 

Лили Границка
 
Фонд, условно наречен "Бели петна", ще инвестира в общински и публично-частни проекти, които не могат да получат подпомагане по европейски програми или чрез действащите сега финансови инструменти. Идеята е на ръководителя на фонд "ФЛАГ" Надя Данкинова и на Илияна Цанова, зам.-председател на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Тя беше представена за първи път във вторник на форума "Финансови инструменти на ЕС – препоръки и перспективи", организиран от сметни палати на България и ЕС.
България е на седма позиция в ЕС по усвояване на финансовите инструменти за периода 2007 – 2013 г. по данни на Европейската комисия, съобщи Илияна Иванова, член на Европейската сметна палата. От 720 млн. лв. за финансов инженеринг страната ни е оползотворила 96% от тях през миналия програмен период. Челната тройка са Португалия, Дания и Полша, показват данните на ЕК.
Финансовите инструменти са много добро средство за европейския бюджет, но трябва да се използват внимателно, посочи Иванова. Причината са слабости при изразходването им през изминалия програмен период, най-вече високи разходи за управлението им и нисък дял на привлечен капитал – едва 2%. Това е показал одитът на Европейската сметна палата, който беше представен за първи път в София, каза Иванова.
През настоящия програмен период (2014-2020 г.)  тези слабости се преодоляват. По плана "Юнкер" например, който действа от 2015 г., от ЕФСИ до този момент са одобрени проекти за 92 млрд. евро, а очакваният привлечен ресурс от инвеститори достига 190 млрд. евро, каза Цанова. Това означава изпълнение над 50% на амбициозната цел на председателя на ЕК, която беше срещу 61 млрд. евро, предоставени от ЕС и ЕИБ, да бъдат привлечени 315 млрд. евро инвестиции до средата на 2018 г.
 
Фонд "Бели петна"
Достигането на тавана за поемане на дълг от общините и т.нар. "бели петна", които са останали без финансиране, са най-големите предизвикателства пред общините за използването на финансовите инструменти през настоящия програмен период, за които трябва да бъде намерено решение, посочи Силвия Георгиева от Сдружението на общините.
Сега голяма част от 39-те града са достигнали тавана на дълга от 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните 3 години. Георгиева напомни, че това пречи те да ползват финансови инструменти за реализиране на проекти.
Другата пречка е свързана с т.нар. ограничителни условия относно териториалния обхват на инвестициите, който е позволен само в трите зони за въздействие, както и по отношение на допустимите дейности в тях – спорт, образование и пазари. Така цели зони в градовете и около тях, наречени "бели петна", остават без европейско финансиране, а в същото време за тях има готови проекти.
От сдружението на общините призоваха за решаването на тези два проблема – разширяване на обхвата на зоните за въздействие и на допустимите дейности и за вдигане на тавана на дълга.
Това обаче няма да стане чрез промяна на правилата, защото ще отнеме повече време, отколкото да се структурира един нов фонд за финансов инженеринг с подкрепата на ЕФСИ, каза Илияна Цанова.
Идеята е той да бъде структуриран по подобие на фонд "ФЛАГ", който беше създаден навремето по идея на вече покойния зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски с участието на ЕБВР, припомни Цанова. Фонд "ФЛАГ" осигурява съфинансирането на общините по европроекти чрез заеми с по-ниска лихва от пазарната. Фондът тръгна с капитал от 60 млн. лв., увеличен след това на 90 млн. лв. и към момента е финансирал проекти на обща стойност от 5.5 млрд. лв. при висок ливъридж за фонда от 70%, каза Надя Данкинова, изпълнителен директор на "ФЛАГ".
Сега например фонд "Бели петна" може да започне с 20 млн. лв. от държавата плюс поне още толкова от ЕФСИ и при успешен старт средствата да бъдат увеличени. С тях ще се финансират проекти извън определените зони за въздействие в Интегрираните планове за развитие на градската среда на 39-те големи града, както и в селата около големите градове, които втори програмен период за отрязани от европейско финансиране, защото не попадат в допустимите разходи нито по програмата "Региони в растеж", нито по тази за селските райони.
 
Парадокс: разходите за управление по-високи от отпуснатите средства
В бъдеще финансовите инструменти ще имат все по-голяма тежест в политиката на Европейския съюз, защото се разчита да бъдат един от източниците за финансиране на европейския бюджет, тъй като парите се връщат, за разлика от грантовете. За миналия програмен период 16 млрд. евро бяха насочени към финансов инженеринг в целия ЕС, докато през настоящия сумата е 26 млрд. евро.
Според Цанова тенденцията е след 2020 г. да има по-малък брой финансови инструменти, но с по-голям мащаб от гледна точка на бюджета и гъвкаво управление.
Проверката на изразходването на евросредствата чрез финансов инженеринг в период 2007 – 2013 г. е показала слабости. Поради липсата на регламент за обвързване на заплащането за управлението им се стига до парадокси. Например за управлението на изпълнението на проект за 4 млн. евро в 8 европейски държави са изразходвани 28 млн. евро – 7 пъти повече от стойността на изпълнения проект, каза Илиана Иванова. Случаят е посочен като слабост в одита на Европейската сметната палата, който е обхванал 1025 финансови инструмента.
Другият открит проблем при проверката на Европейската сметна палата е прекалено големият брой финансови инструменти - 177 по Европейския регионален фонд и 53 по Европейския социален фонд. Липсата на обвързаност на резултатите с плащанията е довело до усвояване само на една трета от предвидените средства, посочи Иванова.
През настоящия програмен период тези пропуски се преодоляват чрез въвеждането на максимални прагове при заплащането на управляващите фондове и обвързване с постигнатите резултати.
През изминалия програмен период финансовите инструменти не са успели и да привлекат достатъчно капитал, с каквато идея бяха създадени, показва още одитът на Европейската сметна палата. Едва 2% частни инвестиции за целия ЕС е успял да привлече финансовият инженеринг.
България този път обаче не е в черната статистика на ЕС, а е сред добрите примери за използването на финансовите инструменти. От 720 млн. лв. за финансов инженеринг през миналия програмен период, страната ни е оползотворила 96% от тях, което ни отрежда седма позиция в целия ЕС, съобщи Иванова.
"Успели сме ефективно не само да инвестираме тези средства, но виждаме възвръщаемост на тези инвестиции. От финансовите инструменти за градско развитие те са в троен размер", каза министърът по европредседателството Лиляна Павлова.
През настоящия програмен период 10% от евросредствата за България ще бъдат инвестирани по линия на финансовия инженеринг, което е около 1.5 млрд. лв. Проблемът е, че все още се бави изборът на финансови посредници за тях, въпреки наличието на готови проекти. Причината са тромавите административни процедури и обжалванията на обществените поръчки, стана ясно от обясненията на Валери Белчев, изпълнителен директор на "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България".
Използването на финансовите инструменти са смело и необходимо решение, което ще направи българските предприятия по-конкурентни, а общините по-гъвкави и жизнеспособни, обобщи дискусията Цветан Цветков, председател на Сметната палата.

Презентация „Бъдещето на финансовите инструменти в следващия програмен период“ - Илиана Цанова, заместник-управител на Европейския фонд за стратегически инвестиции

Презентация "Роля на Сметната палата за ефективното използване на финансови инструменти на ЕС" - Тома Дончев, директор на Дирекция „Развитие на одитната дейност“ на Сметната палата