Home

Харалан Александров: Хибридната война замайва най-много главите на тези, които я водят

Пропагандата се опитва да подмени реалността с опростена демо-версия и понякога успява

Faktor.bg

Фактът, че толкова много хора могат да си позволят да са малоумни и въпреки това оцеляват доста сносно, е най-голямото доказателство за напредъка и хуманността на нашата цивилизация

Другарите от БСП губят, защото предпочетоха да повтарят опорните точки на Кремъл, да играят частушки и да се заканват на демокрацията, казва пред Faktor.bg антропологът

Седнахме да се изприкажем, по израза на мъдрия български народ, със социалния антрополог Харалан Александров в офиса му, откъдето чудесно се вижда Народното събрание, като на длан, белее се с цялата си прелест. Не щеш ли, установих, че когато ти е пред очите, тотално губиш желание да коментираш нещата, които стават в него, даже и да питаш за тях. Така или иначе, не можеш да  избягаш съвсем от парламента. Около него се върти цялото българско човечество, както се изрази веднъж една кандидатка за „Мис Нещо си”. 
 
Интервю на Светослав Пинтев

- Г-н Александров, връщате се от Белград,  където сте работили по младежки проект. Да започнем с него…

- Да, бях там по един проект, който е свързан с младежката миграция. Това е програма на Европейския съюз за сътрудничество между дунавските държави, която включва България, Румъния, Сърбия,  Унгария, Словакия, Словения, Австрия, Германия. Предстои да се направят интервюта и срещи с млади хора от всички тези държави. Заедно с колегите от изследователските екипи от тези страни обсъдихме дизайна на проучване, чрез което да разберем какви са мотивите на хората между 18 и 35 години да мигрират, да видим какво е движението през границата, за което знаем много малко. Задачата е да се направят добри местни политики за младите хора. От българска страна участва община Бургас, която е доста напред в развитието на местните политики и сега се е мобилизирала да проучи потребностите на младите хора във връзка с тяхната трудова реализация, мотивация за гражданско участие и т.н. Доста отдавна не бях прекарвал повече време в Белград… 

- Как ви се видя сръбската столица?
 
- При цялата ми симпатия към братския сръбски народ е съвършено ясно, че нещата там не вървят добре. Белград изглежда доста занемарнен, за разлика от София, която видимо се развива и се променя. Цялата ентивропейска политическа реторика – че България е много зле, че няма никаква полза от Европейският съюз, че обединена Европа загива – изглежда нелепо на фона на това сравнение. Човек просто трябва да отиде и да види страните, които не са в Европейския съюз, за да осъзнае каква привилегия е членството в съюза, пак макар да сме най-бедната страна в него. Тъжно е някак в Белград, виждаш западащи, рушащи се сгради, обезверени хора. И ние минахме през нещо такова през 90-те години. В момента разликата е очевидна и тя е в наша полза. Това не е повод за гордост, разбира се, но е повод да си дадем сметка какво все пак сме постигнали, да мрънкаме малко по-малко.
 
- Това мрънкане прераства на моменти в истерия. Убеждават ни всякакви разнообразни идиоти, че ЕС ни убива, смазва ни. Това безумие сякаш се подклажда от някакви невидими центрове.

- Съвършено видими са центровете, които го подклаждат. Това е добре организирана и явно добре финансирана пропагандна машина, която очевидно обслужва интересите на Русия, като агресивно руши идеята за европейско бъдеще на България. Не знам дали хибридна война е правилният термин… За мен си е класическа пропаганда, която се стреми да подмени реалността с идеологически конструкции, като целенасочено атакува способността на хората за самостоятелна и трезва оценка. Парадоксът е, че тази пропаганда използва за своите разрушителни цели технологичните постиженията на съвременния свят, сред които на първо място социалните медии. В епоха, в която хората прекарват голяма част от времето си във виртуални светове, усещането за реалността е разколебано и подлежи на манипулация. Отсъствието на голяма идеология, на една единствена, неоспорима версия за реалността, поражда епистемологическа несигурност, усещането, че този свят не е това, за което се представя. Става възможно да бъдат пробутани всевъзможни внушения, да бъдат лансирани конспиративни и апокалиптични теории. В този смисъл конфликтите и войните, слава Богу, са все по-малко на територията на материалното, все повече на територията на интерпретациите. Проблемът е, че това пропагандно замърсяване затруднява същинския дебат, става много трудно да се произведе смислена и аргументирана социална критика на дефектите на глобализацията например. В момента, в който го направиш, започваш да звучиш като апологет на популистките, псевдомарксистки тези, които изграждат опорните точки на антиглобалистката пропаганда.

- В социалните мрежи тази пропаганда често е съпроводена с направо маниакална агресия, която бе много характерна за комунистическата, да не кажа сталинистката пропагандна машина. 

- Трудно ми е да преценя това, тъй като не участвам в социалните мрежи. Живите хора са ми доста по-интересни от виртуалните им проекции. За тяхно оправдание ще кажа, че анонимното общуване през интернет насърчава хейтърството, и че в реалния живот повечето хора не се толкова плоски, агресивни и истерични, колкото изглеждат във Фейсбук. Просто структурата на виртуалното общуване, особено когато е подчинена на пропагандни цели, извлича най-лошото от човешката природа. Разбира се, хейтърството не e резултат само от политическото и идеологическо противопоставяне. Много хора просто изразходват негативната си енергия, псуват наред с автотерапевтична цел. Социалните медии се превръщат в гигантско хранилище на емоционални и интелектуални екстременти. 

- „Социалните медии дават право на изказ на легиони от имбецили , които по-рано говореха само в бара след чаша вино, без да вредят на обществото”, казва Умберо Еко в една от последните си лекции. Ти  нарече някъде тези имбецили „мисловни варвари”.  

- Умберто Еко бе ходеща енциклопедия, в сравнение с него повечето хора са имбецили. Навярно от неговата перспектива триумфът на самодоволното невежество в социалните медии изглежда още по–печално. Но нека погледнем масовото оглупяване от друг ъгъл – фактът, че толкова много хора могат да си позволят да са малоумни и въпреки това оцеляват доста сносно, е най-голямото доказателство за напредъка и хуманността на нашата цивилизация. Това не би било възможно, ако социалните системи на съвременните общества не функционираха така ефективно. В резултат на техническия и социален прогрес светът се превърна в изключително щадящо и дружелюбно място за посредствени и глупави хора, много е нежен и мил към тях. Днес спокойно можеш да се оправиш навсякъде, ако просто следваш инструкциите на айфона си, изисква се само да усвоиш няколко елементарни функции. Въобще не се налага да притежаваш знанието и уменията, необходими на един пътешественик от седемнадесети век, да кажем. Овладяването на няколко прости оперативни функции гарантира оцеляването на индивида в този подреден и структуриран свят, който все повече напомня кошерен организъм.

- Пренесен в човешкото общество ли?

- Да, защото организиращият и интегриращ принцип се поема от алгоритми, които са извън нашия ум. Това не е от вчера – класически примери за такива алгоритми са традиционните вярвания, политическите идеологии или бюрократичните процедури, които предписват еднозначно поведение и така спестяват необходимостта от мислене. Сляпото следване на зададените от културата алгоритми пести интелектуална енергия, но ограничава свободата. Търкаляш се по коловоза и не му мислиш много. Новото е, че тези алгоритми все-повече се поемат от изкуствен интелект, който се развива стремглаво. Хората създадоха изкуствения интелект за свое удобство, на вече започват да подозират, че рано или късно той ще се опита да им отнеме властта, защото ще еволюира и ще стане по-умен от тях. Това е мрачната антиутопия за Матрицата, която според някои конспиративни умове вече се е  състояла. 

- Нещо като обърната еволюция? 

- По-скоро различен прочит на еволюцията. В хода на историята социалните системни стават все по-сложни, което позволява на интегрираните в тях индивиди да бъдат все по-прости. Всяка цивилизационна придобивка има своята цена. Със сигурност племената от ловци и събирачи са имали по-разнообразен и интересен живот, а според някои изследвания и по-голям мозък, отколкото уседналите земеделци от следващия етап в нашата еволюция. В света на ловците и събирачите се налага да си умен, за да оцелееш – трябва да познаваш различни видове растения, корени и билки, да знаеш как да си издялкаш копие и да си направиш лък, да можеш да се ориентираш в гората, да познаващ навиците на животните и движението на вятъра, да държиш в ума си картата на една доста голяма територия и пр. Трябва да си постоянен Сървайвър, ако си твърде глупав бързо се затриваш. Всичко това се променя с появата на земеделието и уседналия начин на живот – култивирането на хранителни растения като пшеницата и отглеждането на домашни животни като прасето осигурява значителен излишък и позволява оцеляването на по-голяма популация. В неолитното село вече има място за глупаци. Глобалното информационно село днес е още по-дружелюбно към глупостта. 

- Когато  глупаците се организират, тогава става страшно… 

- Организацията предполага интелигентност. Аз мисля че те не се организират, а по-скоро резонират един спрямо друг, индуцират се взаимно. Глупостта има очарователното свойство да се самозахранва. Понякога това може да доведе до притеснителни развития, като например кръстоносния поход срещу ваксините. Наскоро имах среща с такива хора, които дойдоха при мен за да ме спечелят за борбата срещу злите ваксини. Бяха убедени, че те предизвикват аутизъм и трябва да бъдат забранени. Позоваха се на популярна информация, споделена във Фейсбук, която за тях имаше статут на непоспорима истина. Видях голям зор, докато им обясня, че има разлика между масово споделяното мнение и научните факти. Изглежда в социлните медии този процес на взаимно индуциране работи лавинообразно, със страшна сила. 

- Та той работи дори в българския парламент, навсякъде по високите нива. 

- Разбира се, но по отношение на политиката ние имаме здравословен скептицизъм от времето на прехода, а и преди това – от опита ни с репресивната, тъпа и лицемерна тоталитарна власт. Ние сме отчасти имунизирани срещу политическата и пропагандна лъжа, но не сме имунизирани срещу самоиндуциращата се глупост. Тя се възпроизвежда до безкрай през социалните мрежи и няма кой да и се противопостави поради срива на доверието във формалните авторитети. От немай-къде се научихме да живеем без политически авторитети, и това е тъжно, но ако се опитаме да отхвърлим всякакъв авторитет – морален, научен, интелектуален – това вече е опасно. Светът без авторитет е свят без истина и без морални правила, в който няма на какво да се опреш, няма какво да следваш, освен безличните функционални алгоритми. Това е прелюдията към света на Матрицата. Ние все още не сме попаднали в него, по-скоро обитаваме някакъв магически, пост-модерен и пост-научен свят на границата между реално и виртуално, в който всичко изглежда възможно. Лошото е, че повечето магьосници са черни, а повечето магии са неприятни. В този мрачен фентъзи свят Саруман побеждава Гандалф. 

- Но пък у нас се търси магията на вожда, на военната йерархия.  Имаме  в момента генерал-президент, генерал–премиер. Наскоро се сдобихме и с генерал- лидер на т.нар. автентична десница… 

- Да,  той е генерал, който стреля точно, ако се съди по предизборния му клип. Силно ме впечатли, като надупчи едни зли мишени с пистолет. Атанасов поне използва модерно оръжие, както сме я подкарали, скоро ще гледаме клипове, в които прабългарски вождове  с космати шапки ще стрелят по сламени мишени със съставен лък... Политиката девалвира до спектакъл, и това не е нещо ново. Зад него обаче с крие истински копнеж по лидерство от героичен тип. Когато хората са тревожни, объркани и несигурни, когато не знаят как да се ориентират в света и да се справят с неговите заплахи, те се сплотяват около онзи, който изглежда най-годен да се справя със ситуацията. Първият алгоритъм на оцеляването, който хората са научили, е да да следват лидера – онзи, който знае как да гарантира оцеляването на групата. Ние не сме забравили този алгоритъм и винаги се връщаме към него, когато не сработват по-късните и по-усложнени алгоритми, например модерния институционален ред.  

- Как изглежда идеалният лидер, или в нашия случай идеалният генерал?  

- Идеалният лидер съчетава знание и сила, интелигентност и смелост, мъдрост и решителност. Прототипът е викингският вожд, който знае как да намери път през мъглата, как да прекара кораба през плитчините, как да плячкоса манастир в Нормандия, как да поведе атака в стената от щитове, всички тези важни неща, от които зависи оцеляването на неговия клан. Фигурата на генерала е много благодатна за политическа употреба, защото фокусира точно тези качества – добрият генерал не просто има властта да поведе хората в бой, той има доказана компетентност, знае какво прави и защо го прави. Явно магията на този тип лидерство е толкова силна, че ветрилото от овластени генерали продължава да се разгръща. Борисов обаче остава недостижим, защото той е повече от генерал, той е народен генерал. Той не се рее във висините на своята власт, а обикаля територията, среща се с разни хора, предоставя се като като достъпен и постижим обект на желание. Борисов е емблематичният политик на българския преход и пост-преход, защото се учи в движение и постоянно обогатява своя лидерски репертоар, като включва нови номера, без да забравя старите. 

- Затова ли го нарекохте в едно тв интервю „сложен ум”? Не го ли подценяват твърде много противниците му, по един доста глупав начин, който ги обрича на неуспех…

- Само сложен ум може да роди нещо толкова съвършено като “Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. А че го подценяват - е очевидно, ако се съди по резултата, който е 10 на 1 за ГЕРБ. Борисов има непогрешима интуиция за колективното несъзнавано, при това е неуморим. Като истински юнак се бори с ламята лично, персонално. Онзи ден гледах как нападна бюрократите от КАТ и се захвана да сложи в ред обслужването на гражданите, което наистина е под всякаква критика. Това ми напомни началото на неговото кметуване, когато се пребори с една ужасна дупка, ако си спомняш. Тази дупка беше много неприятна, в медийното отразяване тя доби чутовни размери, в нея пропадаха хора, велосипеди, автомобили и прочие. Новоизбраният кмет не миряса, докато не запуши тази космическа дупка, която засмукваше нашия свят и вещаеше хаос. Не спеше, ставаше рано, бореше се с нея денонощно. В момента, в който дупката се предаде, в който Бойко я надви, ние разбрахме, че имаме нов лидер, на който може да се уповаваме. При това той има забележителното умение е да печели приятели, да кара хората да го харесват, включително европейските политици, които изглеждат искрено очаровани от мощното му присъствие – също като българските му фенове. 

- Редно е сега да кажете нещо и за другия вожд, за Корнелия Нинова, за да има баланс…

- Признавам, че Корнелия Нинова не ми е толкова интересна колкото  Борисов, може би защото ми е трудно да си я представя с ризница, шлем и бойна секира на носа на драконов кораб... Макар че тя много се старае да изглежда мъжествено, дори се метна на кон. Трябва да се признае, че не й липсва решителност – издигането на Радев за президент беше смело и донякъде рисковано решение, което тя успя да наложи срещу сериозна вътрешна съпротива. Лидерството обаче изисква и висока интелигентност, а тук нещата май нещо понакуцват. Плъзгането на предизбората кампания на БСП по линията на агресивно-носталгична, реваншистка и антиевропейска реторика беше катастрофално неинтелигентно. Имаха реален шанс да спечелят, ако просто обикаляха по новите пътища, построени от правителството на ГЕРБ, и питаха къде отидоха парите, ръчкайки с пръчка пресните дупки. Впрочем дупките не са малко, макар да не могат да се мерят – Боже опази – с Дупката на дупките, която Бойко запуши веднъж завинаги. Наместо това другарите предпочетоха да повтарят опорните точки на Кремъл, да играят частушки и да се заканват на демокрацията… 

- Сякаш повярваха в собствените си измишльотини за лошата Европа и добрия чичко… 

- Точно така, те толкова ожесточено проповядваха колко е лоша либерална Европа и колко е хубава Русия на Путин, че накрая не само повярваха в собствената си пропаганда, но решиха, че и всички останали са повярвали. Една от симпатичните особености на хибридната война е, че замайва най-много главите на тези, които я водят… В случая стратезите на БСП се държаха така, като че ли наистина вярват на списание A-specto. Резултатът го видяхме на изборите.