User login

„Бежанската криза – предизвикателства и отговори“

На 22 и 23 ноември 2013 г. Гражданско сдружение „ЕВЕТ“ /Европейска визия за етническа толерантност/ - София, със съдействието на Фондация „Конрад Аденауер“ и изключителното партньорство на Български червен кръст проведе семинар на тема: „Бежанската криза – предизвикателства и отговори“. На семинара взеха участие членовете на организацията от София и съседни области, доброволци по бежанските въпроси и приятели на сдружението. Кореспондентът на БТА /Българска телеграфна агенция/ Невин Мустафова разпространи отзвука от събитието до всички медии в България и света чрез мрежата на информационната агенция.

 
- Граждани от Северна Африка подават молби към Държавната агенция за бежанците с искане да се оженят у нас
- Над две трети от сирийците са готови да се върнат в родината си, ако там бъде преустановен военния конфликт, коментира експерт
- Деветдесет на сто от пристигащите у нас от Сирия са кюрди, които искат
да емигрират в Германия

 

 

Деветдесет на сто от пристигащите у нас от Сирия са кюрди, които искат да емигрират в Германия

София, 28 ноември /Невин Мустафова, БТА/
По наблюдения на хуманитарни служители 90 процента от пристигащите у нас от Сирия са кюрди, като почти всички искат да емигрират в Германия, където има голяма кюрдска общност. Това съобщи Владимир Панов - главен специалист в Бежанско-мигрантската служба на БЧК на семинар за бежанската криза, организиран от гражданско сдружение "Евет" и фондация "Конрад Аденауер".
Хуманитарен статут получават хората, които бягат от война, а такива са почти всички от Сирия, посочи Панов. За разлика от тях нелегалните мигранти нямат бежанска история, това са най-често хора, които бягат от бедност, уточни той.

Над две трети от сирийците са готови да се върнат в родината си, ако там бъде преустановен военния конфликт, коментира експерт

София, 27 ноември /Невин Мустафова, БТА/
От началото на годината до края на октомври едва 23-ма чужденци у нас са получили статут на бежанци, а закрила са потърсили 5 232-ма. Близо 3 хиляди от тях са сирийци, като над две трети са заявили, че искат да се върнат в родината си, ако там бъде преустановен военния конфликт. Това каза в интервю за БТА Димитър Киров, юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците /ДАБ/.
Причината бежански статут да придобият толкова малко чужденци е, че останалите кандидати не са отговаряли на условията, уточни Киров. Той съобщи, че общият капацитет на всички центрове за настаняване на бежанци в страната е около 4 хиляди души, като в някои от тях са настанените почти двойно повече хора.
В центровете има недостиг на преводачи от арабски език, недостатъчни са също и учителите по български език в Интергационния център към агенцията. В края на този месец се очаква да получим дългоочакваната техническа, финансова и експертна помощ, поискана от ЕС, каза още Димитър Киров.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Колко са общо бежанците от Сирия в момента и с колко са се увеличили от началото на годината
досега?

Граждани от Северна Африка подават молби към Държавната агенция за бежанците с искане да се оженят у нас

Много граждани от Северна Африка подават молби към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ с искане да се оженят у нас. Това съобщи Димитър Киров, юрисконсулт в агенцията на семинар за бежанската криза, организиран от гражданско сдружение"Евет" и фондация "Конрад Аденауер". По интернет северноафриканците се осведомявали, че България е много хубава и посочвали, че искат да останат тук, за да се оженят и да си намерят работа. Чести са и случаите, в които чужденци, получили отказ за придобиване на статут у нас, подават последващи молби, като това може да продължи с години, докато в един момент те вече напълно се интегрират в обществото. Тук има законодателна неуредица или по точно "дупка" в закона и затова е необходима по-тясна връзка между Закона за чужденците и Закона за убежището и бежанците, смята Киров. Предоставянето на закрила у нас е уредено чрез националното и европейското законодателство и чрез международното право. ЕС регулира бежанското право, чрез различни регламенти и директиви, като по-важните са процедурната и квалификационна директива, разясни юрист-консултът. Важен регламент на Съвета, е т. нар. Регламент "Дъблин", който определя компетенцията на съответната държава да разгледа молбата на кандидата за закрила. Предоставянето на убежище в България е уредено чрез Закона за убежището и бежанците, приет през 2002 г. В годините този закон е претърпял много промени.

Гражданско сдружение ЕВЕТ на посещение в Европейския парламент

 

Гражданско сдружение Европейска Визия за Етническа Толерантност ще посети Европейския парламент в Брюксел по покана на евродепутата на Синьо единство-Надежда Нейнски.

Сдружението, в лицето на неговия председател Ергин Емин, е дългогодишен партньор на традиционната десница в отстояването на европейската визия за интеграция на малцинствените общности на територията на Република България. Организацията работи за подобряване диалога с институциите на местно, национално и европейско ниво по проблемите на българските турци.

По време на двудневното посещение в Брюксел представители на сдружението ще се запознаят с работата на Европейския парламент и с актуалния дневен ред на ресорните комисии, които имат отношение към предмета на дейност на сдружението.

Ще бъдат обсъдени и възможности за взаимодействие с европейските институции, както и възможности за популяризиране дейността на сдружението на европейско ниво.

 

 

Грозев: Обществото трябва да се събуди за рисковете, които крие словото на омраза

София /КРОСС/ Прокуратурата да се насочи и към политици, сеещи словото на омразата и призоваващи към насилие. Да се разследват хора с власт е трудно във всяка държава, но има процедури за отнемане на имунитет и стига да има воля и желание, това и в България е постижимо. Това каза пред БНР правозащитникът Йонко Грозев - зам.-председател на „Движение България на гражданите". Грозев обясни, че следва да има санкции и към медии, насаждащи омраза, защото по думите му „заиграването с ксенофобията е игра с огъня, а обществото трябва да се събуди за рисковете, които крие словото на омраза". Когато такова подбуждане към агресия и саморазправа се прави от политически лидери, е очевидно, че целят бързо набиране на политическа подкрепа, коментира Грозев въпроса за растящата в последните дни подкрепа на националистическите формации. Той допусна, че лица като Бисер Миланов, наречен още Петното, към когото прокуратурата вече повдигна обвинение, и негови сподвижници, не са сами и действат като подставени лица на политически сили, целящи дестабилизация на страната и дълго са били толерирани като говорители на гражданското общество. Правозащитникът предупреди, че нито прокуратурата, нито хората трябва да подценяват проблема, въпреки че наистина страната не е имала възможност да натрупа опит в ситуации с бежанци.

Факторът "Меркел" изигра съществена роля за изборната победа на ХДС в Германия


Франк Джорданс, Асошиейтед прес

 

Силното представяне на консерваторите на Ангела Меркел на изборите в Германия не беше само победа за нейния Християндемократически съюз (ХДС), а и защита на стратегията й за трансформиране на партия, в която дълго време доминираха мъжете римокатолици.
През осемте си години като канцлер Меркел обнови своята партия - до голяма степен както Бил Клинтън направи с демократите в Америка. Тя скъса с някои от основните ценности на партията в областта на семейството, националната сигурност и ядрената енергетика и подобно на Клинтън я тласна в центъра на националната политика със зашеметяващ успех.

Работна среща за гражданското общество в България


Обучение върху престъпленията от омраза

София, хотел "Даунтаун", 12-13 септември2013

Гражданско сдружение „ЕВЕТ“ взе участие в работна среща на тема „Престъпления от омраза“ на 12 и 13 септември в гр. София, организирано от Отдела за толерантност и липса на дискриминация на службата за демократични институции и човешки права.
Г-н Лари Оломофе, съветник по борбата с расизма и ксенофобията и координатор на обучението и г- н Таскин Танкут Сойкан, съветник по борбата с нетолерантността спрямо мюсюлманите коментираха и представиха понятието „престъпление от омраза“ и различните индикатори на предубеденото поведение. Участниците изследваха границите между разликите и препокриванията между престъпленията от омраза, дискриминацията, свободата на словото, свободата на религия и вярванията.
Участниците, които бяха представители на мюсюлманската, еврейската и ромската общност, свидетели на Йехова, емигрантската общност, нехетеросексуалните и трансполовите хора, както и граждански организации работещи в областта на човешките права дискутираха каква е ситуацията в България, как се изготвя мониторинг и докладване на престъпления от омраза, къде да бъдат подавани, кои са отговорните институции и какъв опит имаме на местно ниво.



Нашите партньори